Tim_Logik

Весели празници на всички, have fun и мислете позитивно! Не е много в мой стил и надали има значение ако прибавите още едно пожелание за весели празници към останалите 34289, но реших да има тематично ентри, а ме мързи да развивам тези за коледа и т.н., затова толкова. И една картинка за цвят:

Чудех се доста, за какво да пиша днес, понеже имах желание и след малко реене из мислите си, реших това да е темата, всъщност за нея стана дума в разговор по-рано днес и ми се стори подходяща. Който чете това или е ползвал irc или не е, ще пиша, все едно е, защото ако не е така или иначе предполагам, че няма да му е интересно.

Първо да кажа, че irc всъщност още не е съвсем умряло, в някакво състояние тип мобифоните в момента, има ги, ама никой не ги ползва, е, малко по-добре де, мобифоните съвсем изчезнаха. Също искам да поясня, че говоря за БГ и то може и да не съм съвсем прав, тъй като почти не използвам irc вече, причината за което е тема на това ентри. IRC или известно още като “мирката” е чат програма, с която общо взето израстна едно поколение. Сравнително грозновата на вид и не особено user friendly, тази програма имаше голяма популярност основно сред учениците, от 12-13 до 18-19 годишни, всички бяха в мирката, всеки си имаше набор от канали, които посещава, правеше свои, бореше се за повече права в чуждите и отговаряше по 16 пъти на ден на въпросът “asl pls”, лол, култово просто. Безброй интриги се заплитаха ежедневно, създаваха се и се разпадаха приятелства, двойки, компании, кипеше си живот направо. След края на учебния ден всички бързаха да се приберат, за да влязат в ЧАТА!! Помня първите години, когато аз започнах да влизам, интернета беше новост в БГ, използваха се dial-up модеми, които издаваха “любимият звук на хакера” при свързване, връзката беше мизерна и нестабилна, но това не спираше никого…  Всеки се запознаваше с нови и нови хора, макар и някак претупано и често нетрайно, важното беше, както се казва, лаф да става. И ставаше. Колкото и нескромно да прозвучи, мисля че малко хора са преживяли толкова неща в irc, колкото мен.  Дори когато на 11-ти септември 2001-ва удариха кулите бях в irc, където ми казаха да пусна телевизора

Но същинските събития в irc обикновено са се разигравали късно вечер, когато там остават истинските hardcore чатери, лол, звучи тъпо, но общо взето си беше така. Много от хората използват irc за разни зарибявки, уреждане на срещи и т.н., включват се на 100 човека с една и съща реплика, очаквайки поне някой от тях да “върже” и именно заради такива хора за незапознатия остава впечатлението, че чатенето е някаква вятър работа, губене на време в говорене на празни приказки. Не е така, или поне за мен не беше.  Това не значи, че съм развивал по цяла вечер философски тези, но определено болшинството от разговорите не бяха безсмислени. В някои отношения irc е дори по-добре от говоренето на живо, все пак, колко често ви се случва да си говорите с някого на живо до 3 часа вечерта? Не казвам, че самото общуване е по-добро, а възможностите, които предлага, както например не може да излезете на кафе с двама приятели, които не се познават помежду си, да ги сложиш на две маси и ти да се обръщаш ту към едната ту към другата, за да ги изслушваш. Макар че за нормален разговор, дори в irc, трябва да се посветиш напълно на един човек, иначе не става, вярвайте ми, аз съм професионалист, хяхях. Това, което обаче сега липсва, са не тези разговори, а забавата в каналите.. Да и сега може да се направи “общ чат” или както там се казва в съответната програма, но просто не е същото. Хората тогава се събираха, създаваха се мини общности, имаше срещи на каналите и т.н., сега всеки си адва неговите хора и толкова. Каналите пустеят, стоят си все същите хора, които в повечето случаи са там още от основаването им, а всички използват Skype. Skype е това, което уби irc! Започнало като програма, чрез която да си говориш чрез микрофон с някого, сега е по-скоро заместител на icq, а говоренето естествено остана на заден план, по-важно е да има 3223623 различни иконки, от които човек рядко използва повече от 4-5..  Предполагам, че това е нормалният ход на нещата де, еволюция.. все пак мирката наистина си беше морално остаряла, с командите и т.н., кой ще се занимава.. Хората едва ли се замислят, но със сигурност е променила живота на доста от тях, къде за добро, къде за лошо…

Някак носталгично е, както винаги, когато се вижда краят на един нелош период. Някой ден и skype ще бъде заменен, но не мисля, че ще е същото, липсва му характер. А и сега времената са други, хората приемат интернета и програмите и всичко за даденост, нещо което винаги си го е имало, разглезени са от шаренийките и искат още повече такива, защото ако няма иконка, показваща си задника, не знам какво ще правим…

Не знам какво да напиша за завършек на това ентри, което отново се получи доста дълго, още е рано за RIP, все пак не малко хора още ползват irc, а в другите страни даже май са по-голям процент, но това няма значение.  Не мога да измисля подходящ финал сега, така че, КРАЙ!

Забелязал съм, че доста хора не знаят защо на слушалките им кабелчетата са с различна дължина. Става дума за някои модели тип “тапи”, при които когато кабелът се разделя към двете слушалки и на едната е сравнително къс, а на другата е няколко пъти по-дълъг и хората го провесват пред себе си като гердан.. На моето handsfree е така и ми отне известно време (няколко часа) да разбера защо аджеба е така, даже ми се стори доста тъпо, но след това имах просветление!! Дългото кабелче минава зад врата! ТАДАДАДАМММ!! И така, когато си махнеш слушалките те висят на едно ниво горе-долу. Това е цялата философия. А това е едно доста безсмислено ентри, но просто исках да го напишa, да има малко разнообразие. over and out.

Всъщност “за музиката” е доста общо казано, аз мисля да се спра на нещо по-конкретно, а именно разпространението на музиката, не в смисъл радиа, телевизии, интернет и т.н., а по-скоро как дадена музика става известна за хората, как човек прослушва даден вид музика. Първо да кажа, че като цяло не разбирам много от музика, last.fm-а ми не е тайна и всеки може да види там що за музикална каша става дума, естествено това не ми пречи да пиша, каквото си искам, та така..  Много от музикалните гурута, така да ги наречем, хората, които отделят по-голямо внимание на това, което слушат, подбират го внимателно и старателно, интересуват се и си търсят дадени неща и се придържат към определени стилове, критикуват МАСИТЕ, че слушат само разни комерсиални шитове, които са едва ли не антимузика!Ами това се разпространява, това се слуша, пускаш телевизия, комерс, пускаш радио, пак това (естествено става дума за общия случай), хората не са виновни, че това им се предлага, че някои label-и налагат своите изпълнители или каквото и да е там, те просто си пускат радиото докато висят в задръстване или в офиса и от там това звучи, това слушат. А самите песни, които се въртят, не са лоши, поне повечето не са, даже са си добри, затова и хората ги харесват, работата е там, че има много по-добри от тях и точно това разделя масовият слушател от “разбирача” той ги е намерил за себе си. За себе си, защото е повече от ясно, че всеки си има собствен вкус и харесва различни неща, но не всеки има време да намери това, което би му допаднално най-много сред океана от музика(!!!). Точно това е, което ме дразни, че човек много трудно може да намери музиката, която, както се казва, ще му легне на душа. Сигурен съм, че за всеки човек някъде има песен, която толкова ще му хареса, направо сякаш е написана за него, в пълен синхрон с душата му… Лошата новина е, броят на хората, които намират тези свои песни е нищожен. Просто твърде много време би отнело.. дори да се ограничиш до един стил (което според мен не е правилно) задачата си остава непосилна за повечето хора.  Някои обаче се гмурват (в океана от музика, разбира се:Д) и рано или късно намират това, което търсят и са доволни, много доволни даже и неслучайно се чувстват една идея повече от онези, масите…  Жалко е обаче, че това са толкова малка част от хората, сега ще си помислите “е не са толкова малко, аз познавам поне едисиколко” познаваш, ама от тях сигурно 1/5-та са всъщност тези, за които говоря. Може също да си помислите “е голяма работа, това е само музика” ами така е и не е така, има хора, които наистина не обръщат внимание на музиката и за тях не е нищо повече, от нещо което слушат в дискотеката, само защото така е прието, но всеки ще се съгласи, че музиката може да има невероятно въздействие върху човека, така че не бива да се подценява силата и важността и. Затова, според мен, е добре човек да положи поне минимални усилия да намери по-подходяща за себе си музика, най-лошото, което може да се случи, е да спре да слуша чалга :xqxq:

И аз сега, отегчен от музиката, която имам на пц-то си, защото  80% от нея не е избирана от мен а я имам по някакви неведоми пътища (не знам дали е подходящо да се използва “неведоми” в случая, но ми звучи добре) се чудя как да намеря музика, която повече ми допада. И понеже нито имам толкова място на харда, нито желание, да свалям напосоки песни (макар и това да става за около 2 секунди) и да се надявам да ми харесат, се сетих за гореспоменатият last.fm и по-точно last.fm player-a или както там се казва, който освен че праща на сайта какво слушаш може и да ти пуска общо взето каквото си искаш, което си е направо идеално, всъщност..   Избираш някаква обща или по-конкретна насока, даваш play и се наслаждаваш.. ако чуеш нещо, което ти харесва, виждаш заглавието ии…. си го “купуваш” :Д  ако не ти харесва пък даваш skip и готово. В момента съм пуснал “Miguel Migs’s Similar Artists” след като толкова пъти се спомена тези дни, не го бях чувал преди това де, ама реших да проверя кво аджеба (много хубава думичка бтв) прави. В интерес на истината, само първата песен беше негова, останалите на подобни изпълнители, но нито една от тях не скипнах, което си е показателно. Не че така ще намеря ултимативната за мен песен, макар и теоретично да е възможно, но все пак е някак свежо да слушаш нещо, което не си слушал досега. Малко стана като реклама на last.fm това, ама пък какво, наистина препоръчвам на хората, които са в музикален застой като мен.

А и две думи за хората, които се правят на разбирачи, слушащи нестандартна музика, само защото някой друг го прави и изглежда много cool: YOU FAIL.

Май имах и какво друго да кажа, но се опасявам, че ентрито ще стане твърде дълго(не че и така не е), а явно броят на прочитащите текста намалява прогресивно с всеки допълнителен ред, хахах, здраве да е, ако по-късно установя, че имам още super Gedanken по темата, ще направя part 2 , лол.